Постинг
28.12.2011 00:14 -
YNGWIE MALMSTEEN
Автор: aneliii
Категория: Музика
Прочетен: 1587 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.12.2011 00:21
Прочетен: 1587 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 28.12.2011 00:21
Ларс Йохан Ингви Ланербак е роден в Стокхолм, Швеция, в последния ден на юни, 1963. Същата година Бийтълс правят бум в Англия, оставяйки своята значима следа в музикалната история. Но ще трябва да минат 20 години от тогава, за да излезе на рок сцената един рошав, отвеян швед със сърдити очи, който ще обърне света на музиката с главата надолу. Годините преди февруари 1983, когато Ингви слезе от самолета в Лос Анджелис, му осигуряват обстановка, подходяща за развитието на една нова музикална звезда. На 15 години напуснал училище . Работил за известно време като чирак в магазин за поправка на китари, където прилагал уменията си в дърворезба. Там за пръв път се сблъскал с инструктиран гриф на една лютня от ХVII век. По-късно той използвал същата техника при направата на една китара и бил впечатлен от постигнатите резултати. Било по-трудно да се свири на такъв гриф, но контролът върху струните бил доста подобрен и Ингви веднага приложил откритието в цялата си екипировка. По това време Малмстийн започнал да свири в няколко групи и изразявал своя експлозивен стил с дълги инструментали, които били новост за свикналата с АББА шведска публика. В зараждането на Rising Force, Ингви и неговите приятели записали демо касета за шведските медии, но парчетата така и не били излъчени. Разочарован, Ингви разбира, че трябва да търси щастието си в чужбина. Една от изпратените в чужбина демо касети попаднала в ръцете на основателя на “Шрапнел мюзик” - Майк Варни. Ингви бил поканен в Лос Анджелис да се присъедини към новата група на Шрапнел - Steeler - и останалото, както казват, е история. Дебютният албум на групата е в стила на типичния хеви метъл, запомнящ се главно с несравнимите сола на Ингви. По времето, когато албумът станал култов, той вече се бил преместил в група Алкатраз, банда в стила на Rainbow, основана от вокалиста Греъм Бонет. Въпреки че с тази група Малмстийн прави едни от най-пламенните си инструментали, включително "Kree Nakoorie", "Jet to Jet" и "Hiroshima, Mon Amour”, там той се чувства доста ограничен и единственият изход е да започне солова кариера. Първият такъв албум на Ингви е Rising Force (превърнал се в библия за почитателите на неокласическия рок) достига до #60 в класациите на Билборд, което е впечтляващо, за такъв предимно инструментален албум, без комерсиалност. Той донесъл още на Малмстийн германската номинация за най-добър рок инструментал. Скоро след това и славата дошла: присъдени му били награди за най-добър нов талант, най-добър китарист, Rising Force бил обявен за албум на годината. Ингви е една блестяща нова рок звезда, която въвежда в рока една нова разновидност - неокласически рок. Композициите на Малмстийн достигнали нови върхове през 1986-та с албума Trilogy. До този момент той остава един от любимите му и като текстове и като музикално изпълнение. Неповторимата техника на Ингви е обект на подражание от множество музиканти, които обаче не могат да пресъздадат чувството, което той влага в музиката, не я разбират. На 22 юни 1987, точно на неговия 24-ти рожден ден, Ингви катострофира с неговия Ягуар в едно крайпътно дърво. Това причинява мозъчен кръвоизлив и уврежда нервите на дясната му ръка. След близо едноседмична кома той идва в съзнание, но открива че ръката му е изцяло неизползваема. Уплашен да не би с кариерата му да е свършено, той започва терапия с надеждата, да върне ръката си обратно към живот, нетърпеливо чакайки нервите да се възстановят. Не дълго след като Ингви е бил вече извън опасност, той научава, че майка му - вдъхновението на живота му - е починала от рак в Швеция. На всичкото отгоре двуличният му мениджър прахосва всичките му пари, като оставя Малмстийн без пукната пара пред огромните медицински сметки.Въпреки всички трудности Ингви се стегнал и се върнал обратно към музиката. Като резултат се появява Odyssey, не най-любимият албум на Ингви, но високо оценен от широката публика. Хитовият сингъл и видео клип “Heaven Tonight” донесъл на албума почти златен статус в Щатите. С екс вокалиста на Rainbow - Джо Лин Търнър, турнето довело Ингви в контакт с нова публика. През Февруари 1989 неговите концерти в Русия взривили публиката в Москва и Санкт Петербург. След последното изпълнение, което по-късно се превърна в златната касета “Livе in Leningrad”, членовете на групата тръгват по своите собствени пътища. Като заминава за Маями, Флорида Ингви започва нов период от кариерата си като се събира със свои стари познайници от Швеция. Това са Йоран Едман вокали, Свент Хенрисон - бас, Матс Олаусон - клавирни и Майкъл Фон Норинг - барабани. Първият албум на новият екип - “Eclipse” - записан и миксиран в Criteria Studios, доказа че Ингви може да пише готови за излъчване парчета, без да жертва своя класически стил. Лошото представяне от Polygram възпрепятства продажбите в САЩ, но албумът получи златен и платинен статус в Япония и Европа. В момент на огромно разочарование Ингви решава да напусне Polygram. Получава се, както маестрото често заявява, че той е : “Огън и лед, дали истински добър или лош, но без средно положение”. Новият мениджър Нигел Томас сериозно възприел да представя работата на китариста и през март 1991г Ингви подписва с Elektra Records. В личен план Ингви се жени за шведската поп певица Ерика Норберг на 8 май 1991, но бракът продължава едва година. Те се развеждат точно, когато Ингви заминава за турнето на Fire & Ice. Дебютният албум с Електра се връща към некомерсиалния перфектен стил на китариста. Албумът изгаря с лични емоции като в същото време представя класическите структури на бароковите композитори, които всъщност са идолите на Ингви. Това най-накрая сбъдва дългогодишното желание на китариста да запише албум заедно с оркестър, което се появява в неговия аранжимент на Badinerie на Бах от Orchestral Suite No. 2 и също така в солото на "Cry No More". Албумът е провъзгласен от критиката в Япония за номер 1 и продаден в над 100 хил. копия още в първия ден на излизането си. След това тавата достига до златен и платинен статус из Европа и Азия. През юни 1992 г. Ингви се връща в Маями, за да си почине и евентуално да започне работа по нова композиция. За съжаление развитието на новия албум е възпрепятствано от опустошителна серия от събития. Ураганът “Андрю” изравнил със земята голяма част от Маями същата година, а Нигел Томас, мениджърът на Ингви от 4 години, умира от сърдечен удар през януари 1993г. и през март Ингви научава, че Elektra го е изхвърлила от нейния списък. През юли 1993 год. Ингви си чупи дясната ръка при една нелепа случайност, а по-късно през август става жертва на погрешен арест, който става международна новина. През септември всички глоби, които е трябвало да плати са отменени. Ингви подписва с Японската Pony Canyon и сериозната работа започва с нов певец - Майкъл Вескера, барабанист - Майк Терана, Матс Олаусон остава на клавишните. Бари Спаркс от Ел. Ей. бива по-късно избран за басист по време на турнето. На 26 декември 1993 Ингви и Амбърдаун Ландин от Финикс се женят в Стокхолм в историческата катедрала “Сторкиркан”. На 3 февруари новият състав започва репетиции за наближаващото световно турне. Новият албум, “The Seventh Sign”, излиза в Япония на 18 февруари 1994. Суровата агресивна сила на албума предизвиква мигновено сравнение с една от първите композиции на маестрото - “Marching Out”. Тавата бързо достига номер едно в световните класации и също така троен платинен статус в Япония. CMC International Records взимат правата за разпространение на албума в Европа и Америка и енергично работят за неговото световно представяне. Билетите за концертите в Япония били продадени до последния, а това било последвано от клубни изяви в Европа и САЩ. Новата звукозаписна компания дава всичко от себе си, за да може албумът на Ингви да достигне до радио ефирите. Въпреки че Щатите доказали, че им е трудно да приемат известността на “гръндча”, “The Seventh Sign” бие по продажби всички останали албуми на Ингви в Япония и Азия. През септемви и октомври Pony Canyon издават 2 мини-албума - “Power and Glory” и “I Can"t Wait”. След около година на път Ингви завършва турнето си през ноември 1994 г. и групата се прибира вкъщи за така жадуваната почивка. През декември Ингви започва изграждането на свое собствено студио в Маями с невероятно добра техника. Също така маестрото започва работа по новия си албум “Magnum Opus”, с дата на излизане - юни 1995 година от Pony Canyon. Ингви и неговият мениджър решават да се разделят с CMC поради липса на дистрибуторски възможности и започват преговори за нова Европейско-Американска марка на разпространителя. В края на 1995 групата се завръща в САЩ. Януари 1996 Игви събира вече в своето Studio 308 старите си приятели Joe Lynn Turner, Jeff Scott Soto, David Rosenthal, Marcel Jacob и Mark Boals за работа над нов проект обмислян от него от дълги години. Това са парчета повлияли неговото израстване като музикант на такива майстори в жанра като: Deep Purple, Rainbow, U.K., Kansas, Scorpions, Rush и Jimi Hendrix.Така в средата на април се появява и албума "Inspiration". Обложката на албума е дело на японския художник Asari Yoda. Съставът за турнета е : Mats Olausson клавишни , Barry Dunaway ветеран на бас-китарата от времето на Live in Leningrad, Mark Boals вокалист в Trilogy и барабаниста Tommy Aldridge, свирил с Ozzy, Whitesnake и Pat Travers. Групата се отправя на турне в Южна Америка , САЩ , Япония и Европа. Турнето се увенчава с невероятен успех и е потвърждение още веднъж , че музиката на Ингви е "жива". Турнето завършва в декември 1996 и Ингви се връръща в Маями. В самото начало на 1997 той влиза в студиото за запис за поредния си шедьовър. В средата на годината излиза ЗАШЕМЕТЯВАЩИЯ албум с класическа музика "Concerto Suite for Electric Guitar and Orchestra in Eb minor, Op. 1". Веднага след това заминава за Прага и в продължение на 3 дни прави записи на новия си албум с Czech Philharmonic Orchestra , които съвсем скоро преди това са чествали своя 100-ен юбилей. След 3 дни работа с великолепния диригент от Атланта Yoel Levi , мечтата на Ингви се сбъдва. Явно много меломани са чакали излизането на такъв албум , защото успехите които жъне са невероятни. Ингви не спира до тук и 1998 издава поредния си студиен албум "Facing the Animal" , в който взима участие и Cozy Powell като барабанист. Албумът прави страхотен фурор сред критици и фенове и едва ли не е обявен за най-добрият издаван от него през последните години. На 6 март се сбъдва една дългоочаквана мечта , Игви става баща. Синът се казва Antonio Yngwie Johann Malmsteen. Но Ингви и жена му April не се задържат дълго в Маями. Графикът на турнетата е бил направен много време преди това и заедно с младенеца тръгват по турне. През 1999 Ингви записва албума "Alchemy", а в 2000-а - "War To End All Wars" с компанията Canyon International. Последният му албум Unleash The Fury се приема доста спорно от критици и фенове. В него има парчета в стил "неокласика-реге" , които карат и най-големите му почитатели да се усмихват ехидно.
източник : http://ralica.org/index.php?topic=907.0 Автор: aneliii Категория: Музика
Няма коментари
